Защо
София?
Текст за града, който слуша историята. Който се превърна в едно име. И за името превърнало се в начин да слушаме света
Есе от Георг Жено

Отново и отново се връщам в София. Дълго време смятах това за особеност на собствената си биография. Днес мисля, че това е знак, свързан с името, а не непременно само с града.
София означава мъдрост. В началото това ме забавляваше. Именно аз години наред търся образ за проект, посветен на Източна Европа – а той носи име, което от векове преминава през цялото това културно пространство. Българско, гръцко, румънско, украинско, полско, руско. Никой не го е измислил и никой не го притежава. Именно затова то принадлежи на всички.
Така в съзнанието ми постепенно се роди една важна фигура.
София не е човек от определена държава. Тя не е и героиня. Честно казано, винаги съм гледал с недоверие на героите и героините. Те сякаш винаги предварително знаят накъде води пътят. София не знае това. Тя пътува из Източна Европа, без да иска да обяснява на хората кои са те. Тя слуша.
Тя не събира сувенири. Събира онова, което остава след преломните времена: песен, която никой не е успял да забрани. Ключ от жилище, което вече не съществува. Камък от граница, изчезнала отдавна. Мълчанието на семейство, което десетилетия наред не е могло да разкаже какво се е случило.
Не ме интересува историята на победителите. Интересуват ме нещата, които хората носят със себе си, когато светът, в който са вярвали, изчезне.
Именно за това е нашият проект EX-EAST.
Този проект не търси обща източноевропейска идентичност. Той търси една обща способност: да понасяме противоречията, без да заличаваме другия. София умее това. Тя говори много езици, но не твърди, че притежава истината. Разбира, че паметта рядко е подредена и че човек има право едновременно да бъде тъжен, смешен, смел и противоречив.
Затова за мен София е повече от персонаж. Тя е отношение към света.
Който пътува с нея, не открива една вече завършена Източна Европа. Той открива хората. И накрая разбира, че мъдростта няма почти нищо общо със знанието. Тъкмо обратното. Тя е готовността да слушаш достатъчно дълго, докато чуждите истории постепенно се превърнат в общ разговор.
А чрез образа на София човек може да пътува през различни епохи именно в град София, защото в неговия градски пейзаж и архитектура се преплитат безброй исторически пластове, които са оформили Източна Европа и по-конкретно София такава, каквато я познаваме днес.



Photos: Anastasia Tarkhanova
